МРАЗОУСТО̀ЙЧИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Способност да се понасят ниски температури, без това да причини смърт или разрушаване; студоустойчивост. Всеки колхоз засажда до 20 декара лозе със захарност на гроздето 19 до 20 градуса, но с много висока мразоустойчивост — до минус 42 градуса. ОФ, 1950, бр. 1880, 4. Преди скалите да се употребяват за какъвто и да е строеж или строителен материал се изпитват в лабораториите и на мразоустойчивост. Една скала казваме, че е мразоустойчива, когато издържи 25-кратно замръзване и размръзване при — 25° С, без да даде видимо напукване или да намали якостта си на натиск. Р. Христов и др., Г, 168. Армирането на торкрета го предпазва от напукване, повишава мразоустойчивостта му и не позволява отделяне от основата му. В. Фильов и др., ХК, 225. Трябва да бъдат изследвани: структурата на камъка, .., мразоустойчивостта, твърдостта и жилавостта. Ив. Бончев, ЗК, 6.