МРАКА̀ нареч. Диал. Много, в голямо количество. Докле се лутаха и глъчкаха така, / тоз тука, онзи там, из двора се мрака̀ / народ събра. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 126. Пред входа / застана горд и строг очакваний войвода, .. / а отподире му надничаха мрака̀ / юнаци. П. П. Славейков, КП ч. III, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)