МРАКА̀М, -а̀ш, несв., прех. Диал. За дъжд — мокря, навалявам някого или нещо. Мрака̀ ве дъждът. СбНУ ХLIХ, 780.
МРА̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За животно — рева, муча, брецам.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
