МРАКОБЀСИЕ, мн. няма ср. Книж. Възгледи и поведение, които са враждебни на прогреса, свободата, просветата и културата; мракобесничество. Тя [Будевска] беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието. Ив. Димов, АИДЖ, 97. На позорния стълб бе прикован фашизмът най-зловещото създание на реакцията и мракобесието. М. Миланов, ТМП, 168. Аз бях такъв също поклонник на бъркотията [хаоса] и мракобесието, както и всякой от моите съвременници. ССГ (превод), 221. Политическо мракобесие. Религиозно мракобесие. Средновековно мракобесие.

— Рус. мракобесие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)