МРАКОБЀСНИК, мн. -ци, м. Книж. Враг на прогреса, науката, културата; реакционер. Мракобеснико! Джелатин на мисълта! Втори Омар, подпалвач на плодовете на човешкия гений. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 93. Ще говоря винаги и високо ще изобличавам позорните и престъпни деяния на тия мракобесници. Т. Влайков, Съч. III, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)