МРА̀МОР1 м. 1. Обикн. мн. Зърнеста скала, получена от прекристализацията на варовика или кредата. Метаморфни скали са гнайсите, слюдените шисти, мраморите и пр. П. Мандев, СПВ, 7. Пирин е старонагъната планина, част от Рило-Родопския масив. Изградена е от кристалинни шисти, гранити, мрамори и др. Геогр. VII кл, 83. Той [калцият] участва в състава на варовиците, доломитите, мраморите. Р. Христов и др., Г, 21. В много случаи мраморът съдържа и различни други примеси, пръснати неравномерно, които му придават и различен цвят — розов, червен, зеленикав, сив или черен. Геол. IХ кл, 130.
2. Обикн. ед. Суровина, строителен материал, който се получава от тази скала. От мрамор в древна Елада и Рим са строили дворци, храмове. Б. Ангелов, ЗМ, 37. В строителната промишленост се употребяват твърде много минерали и скали, като мрамор, гранит, .., строителни камъни, асфалт и пр. Х. Попйорданов и др., ПИ, 11. Той казва, че ще издигне черкова, .., за спомен, а тя му казва, че ще си продаде всичките елмази, за да раздаде милостиня на сиромасите и ще направи сто чешми от мрамор. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 108. Шосето минаваше покрай гробищата — тиха и печална гора от кръстове, всред които стърчаха самотно паметници от мрамор. Д. Димов, Т, 651. Берковски мрамор. Бял мрамор. Драгоценен мрамор. Многоцветни мрамори. Полиран мрамор. ● Обр. От свойто рамо Витоша отмята / потискащия мрамор на снега / и диша облекчено в синевата / по-близка, осезаема сега. Бл. Димитрова, Л, 26. Аз искам тихичко да отзвъни / прощалният камбанен звън / и пролетният светъл сън / да погребем в неведоми страни / под мрамора на вечната разлъка. Хр. Смирненски, Съч. I, 21. // Облицовка или настилка от такава суровина, от такъв строителен материал. Тук нямаше нищо от разкоша, великолепието, златото и мрамора на ония храмове, в които се чувства величието и царственото могъщество на Бога. Й. Йовков, Разк. II, 127. Императорът пристигаше от Стария дворец — тоя лабиринт със сребърни по криви, бронзови врати, цветни мрамори и позлатени кубета между платаните. А. Каралийчев, С, 31. Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор. Г. Райчев, ЗК, 208. Да се постеле [църквата] всичката с пестрите (шарените) мрамори, което беше и то едно исполинско дело. Н. Рилски, ОМР, 64.
3. Прен. Книж. Предмет на изкуството, обикн. статуя или скулптурна група, създадена чрез художествена обработка на този материал. Важното е, че почти до края на ХVI век колекции само на картини все още не съществуват, въпреки че имало например сбирки, съставени единствено от антични мрамори. Хр. Ковачевски, СК, 110. Той безпомощно скръстваше ръце и свеждаше, загубен, чело на някой от мраморите, които бяха свидетели на скрития му живот. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 276. Особено впечатление направили произведенията на нашите скулптори. Андрей Николов е бил представен с 34 свои мрамори и бронзове. Р, 1926, бр. 213, 1. Българийо, .. / изкуството и гения / не са живели в теб; / не са те обезсмъртени / ни в мрамор, ни в метал. Ив. Вазов, Съч. II, 61-62. // Рядко. Скулптурата като изобразително изкуство. За да се усети целият трагизъм на нашата национална съдба, доста е да си спомним, че епохата на западноевропейския ренесанс е епоха на най-великите открития — ..; че това е епохата на най-гениалните художници на словото, краската и мрамора. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 76.
4. Като прил. неизм. Прен. Нар.-поет. Мраморен. Там мрамор стълби вият се напети, / издигат се към залата кристална. Ем. Попдимитров, СР, 65. Край друм се мрамор кръст издига / над гроб, с земята изравнен. И. Карановски, МП, 28. Та не ми беше къпина, / току ми беше девойка, / на мрамор камен седеше, / со русо момче сборвеше. Нар. пес., СбБрМ, 461.
◊ Карарски (италиански) мрамор. Спец. 1. Название на всички видове мрамор, добиван в Апуанските Алпи на Италия, предпочитан като строителен материал в световните столици. 2. Чисто бял, почти прозрачен апуански мрамор, добиван в околностите на италианския град Карара, смятан за най-добрия в Европа. Между думите на Мидраша и Хайневата песен има такава разлика, каквато има между неотесана канара карарски мрамор и издяланата от нея статуя на Торвалдсена. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 55.
— От гр. μάρμαρος. — Друга (остар. и диал.) форма: мря̀мор.
МРА̀МОР2 м. Диал. Насекомо мамарец; мраморец. Мрамор под бел камен дума. Погов.