РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

МРА̀МОРЕЦ¹ м. Умал. от мрамор¹. Мраморецът лъщи.

МРА̀МОРЕЦ², мн. -ци, м. Диал. Мамарец, мрамор².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Източник: Речник на българския език (онлайн)