МРАМОРЀЯ, - ѐеш, мин. св. мраморя̀х, несв., непрех. Индив. Изглеждам като, наподобявам мрамор. Дворът, в който намерихме къщата на Жулиета, беше празен и тих като храм. Облите камъни от настилката мраморееха като вкаменени сърца на отровени, безнадеждно влюбени момичета. С. Северняк, П, 394.