МРАТЍНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал.1. Мъжко пиле, заколвано като жертва за изцеление от мрата, от мратиняк.

2. Пиле, което се коли като жертва по време на мратинците, на вълчи празници (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)