МРАЧ, мра̀чът, мра̀ча, мн. няма, м. Остар. и диал. Мрак. И, звездица ясна, / ти стоиш безгласна / и тъмнееш в мрач. Ив. Вазов, Съч. ХI, 107. Като ангел с пламенний си меч, / тя разбива тъмний черен мрач. У, 1871, бр. 5, 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)