МРАЧА̀СВАМ, -аш, несв.; мрача̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Според народното поверие — за малко дете, изнесено вечер навън по мрак — разболявам се, ставам болен; мрачесовам. Детето не се изнася по тъмно, че мрачасва. Н. Геров, РБЕ III, 85.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.