МРАЧЕВИНА̀ ж. 1. Непълен мрак; сумрак, мрачина. Притъмняваше; житата се губеха в мрачевината. Ил. Волен, МДС, 31. Примамливи бяха и утрините, когато мрачевината се измъкваше незабелязано и градът оставаше омотан в лека, мека, пухкава мъглица. Г. Караславов, ОХ III, 356. Цялото речно корито, простряно като платно през пространното поле, тънеше вече в мрачевина. Ц. Церковски, Съч. III, 26-27. Той [Левски] стъпваше леко и се взираше в мрачевината. Ст. Дичев, ЗС I,484. — Сто-ой! — извика неочаквано насреща му Пано, общинският стражар, кой знае отде изскочил из мрачевината. К. Калфов, СбСт, 38. ● Обр. Месечината обвива земята в бяла мрачевина. Ил. Волен, ДД, 55. Той [Левски] се зае да пресътвори отечеството в мрачевините на варварската нощ, когато събираше в едно светлиците на народната душа, за да я възвиси до бъдещето. Отеч., 1978, кн. 3, 2. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, .. — да развее тъвната мъгла, която е за толкова години над тях лежала, и разпръсне мрачевината, която ги е досега от нас закривала. Х. Йоанович, Ц (превод), 64-65.
2. Като нареч. В съчет. с предл. пο. Разг. Привечер, по мрак. А Галунка, .., залисана в свои грижи и шетмо, сякаш не беше дори съпикасала кога залезе слънцето. Едвам по мрачевина тя изправи кръст сред широкия дядов Фотев двор и замаено се заогледва. А. Страшимиров, А, 7. Прибрах се по мрачевина.