МРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Обикн. за ден, нощ и под. — в който няма достатъчно светлина; тъмен. Наближаваше да се стъмни, небето се тъмнееше ниско, с ръка да го стигнеш, лъщеше застояла вода тук-там по ниските места и в тоя гаснещ блясък бързо чезнеше мрачният пролетен ден. Д. Талев, И, 278-279. Мрачната балканска нощ се захлупи вече със сичкото свое величие на ужас и страхотия. З. Стоянов, ЗБВ II, 355-356. Небето все тъй мрачно и облачно се снишаваше над земята. Елин Пелин, Съч. I, 148. // За място, местност и под. — в който не може нищо да се види, който за разлика от околните обекти е покрит с тъмнина, мъгла и под. — В дъното! — отговори той, и ми посочи дола, в мрачните завои на който нищо не се забелязваше. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 30. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт. Килията беше тясна, мрачна и нечиста .. През едно малко правоъгълно прозорче, .., проникваше слаба дневна светлина. Д. Ангелов, ЖС, 319. Бегом през едни мрачни стълби, .., ние излязохме на божия свят. Ал. Константинов, БПр, 55. Най-после стигваме до онези печални и мрачни страни, дето земята е покрита с ледове и снегове, току-речи цяла година. С. Бобчев, ПОС (превод), 16. Темза мрачна, на бреговете не различаваш дали са загнездени кораби или са натрупани каменни въглища. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. // За небе, небосклон — който е покрит с тъмни облаци; навъсен. Къде го водеха — той [Ламбрев] не знаеше. Вървяха из кални пътища, проточени като мъртви задгробни реки, разстилаше се все една и съща пустинна степ, още по-скръбна и по-неприветна под мрачното дъждовно небе. Й. Йовков, Разк. I, 161. Днес е мрачно небето, нощес е валяло дъжд, кално е, мокро е навън. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. // За облак — който е с тъмен цвят; тъмен. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци. Елин Пелин, Съч. I, 44. ● Обр. Описа [адвокатът] семейната идилия на Нарзанови — .. „Но ето, на хоризонта на модерна Аркадия — мъничък земен рай — се мернаха тъмни точици, мрачни облачета. В храма на Венера и Аполон надникна неканена гостенка — Темида“. Г. Стаматов, Разк. II, 104. // За време, годишен сезон и под. — който е облачен, мъглив; навъсен. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Този лъч внасяше в умирисаната на гозби обедна стая част от оная мека и приятна светлина, която пладнешкото слънце обилно разливаше навън, като превръщаше късната и мрачна други път есен на чудно и омайно сиромашко лято. Т. Влайков, Съч. II, 162. Безработните чакаха края на дългата и мрачна зима. Д. Димов, Т, 227. // За светлина — който е в недостатъчна степен, непълен; сумрачен, дрезгав. Очерта се в по-напрежното мрачно осветление и сегашния негов приятел Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 220.
2. Прен. Който навява или изразява тъга, скръб, нерадост, безперспективност; неприятен, тъжен, скръбен, нерадостен, безнадежден. Седящият до него Коен се изсмя високо. Въпреки мрачните изгледи за евреите, той си оставаше в добро настроение. Д. Димов, Т, 133. След радостта, причинена от юнските дъждове, мрачно отчаяние бе обладало селяните при вида на изгорелите поля, по които божието слънце бе унищожило сиромашкия труд. С. Радев, ССБ I, 312-313. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мрачна мисъл и мъка. Ив. Вазов, СбНУ II, 8. Но имаше и моменти, когато Иван изпадаше в дълбоко, мрачно настроение. Г. Караславов, Т, 95. Това глухо стенание пълнеше с ужас мрачната тишина на кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 71. Султана не пророни сълза, само очите ѝ горяха, сухи, с мрачен блясък. Д. Талев, ЖС, 96. ● Обр. Сред мрачното величие на своя ужас и грозота, войната шества по всички посоки. Й. Йовков, Разк. III, 119. Позна ли ти в черната лира, / с най-мрачните струни в света, / сърцето, що с песен умира / в студената длан на смъртта? Т. Траянов, Съч. III, 51. // Който предвещава зло, неприятност. — Искам триста войници — рече Калудов и присви устни. В очите му бляскаха остри и мрачни пламъчета. К. Колев, М, 38. В него [единственото око на Шишко] нямаше ни мрачният огън на Динко, ни ледената студенина на Лукан. Д. Димов, Т, 617. Той говореше с мрачен огън. Ст. Дичев, ЗС I, 468. // Който навява, внушава чувство на тревога, страх, ужас; злокобен, зловещ. Злокобната сграда, която дълги години беше като струпей в центъра на града, най-сетне бе напусната и Сливенският затвор, спечелил по-късно такава мрачна слава, бе преместен в солидната като крепост някогашна текстилна фабрика на Добри Желязков. К. Константинов, ППГ, 78. В мрачния списък на хитлеристките концлагери комай не се среща крепостта Терезин. Г. Караславов, Избр. съч. III, 173. Очевидно той идеше тук с някаква мрачна мисия. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 26. На някогашното бляскаво минало той [Паисий] противопоставя мрачната робска действителност. Б. Пенев, НБВ, 55-56. // Който е враг на прогрес, култура, просвещение, наука; мракобеснически, реакционен. Над планетата витаеше тревога. Мрачни сили подготвяха ново световно изтребление. Европейският фашизъм застрашаваше бъдещето на народите. Мл. Исаев, Н, 312. Византийските монастири, .., сега изпущаха фанатически апостоли на богомилството, на изстъплени проповедници на мрачни и диви ереси и на култа на отрицанието на всички вековни вярвания и традиции. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 130. — Напразно ходя, Боже, по света, / напразно проповядвам обновление; не мога / души заспали да пробудя, мрачни умове / да осветля! Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 251. Не мога да се откъсна от преживяното, от кървавия кошмар, .. Победиха ни; в кръв ни удавиха. Докога? Дълго ли ще продължи мрачното им царство? Ще съберем ли някога сили за нова борба? Мл. Исаев, Н, 93.
3. Прен. В който няма приветливост; грозен, неприветен, неприветлив. Мрачни редове чардаци, глухи и безжизнени, заграждаха отвръст двора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. Вижте колко сте прекрасни сега [с нови премени] и като слънце огряхте в мрачното ваше село. Елин Пелин, Съч. IV, 97. Тези стари разкаляни пътища! / Тези схлупени мрачни къщя! / И над тях небесата помътени / като мрачния лик на смъртта! Хр. Радевски, П, 13.
4. Прен. Обикн. за човек — който е намръщен, нацупен, с когото трудно се контактува; навъсен. От тоя строг и мрачен младеж лъха лед. Той не обича хората. М. Марчевски, ТС, 84. Кой ще разкаже тъжната съдба на друг наш учител в гимназията и ще възкреси слабичката, бърза, малко изкривена фигура на Йосиф Цобел, .., който живееше в неприветна къщица с една мрачна жена и две ловджийски кучета в кухнята? К. Константинов, ППГ, 71. Знаем какъв е бил Колумб — мрачен и строг фанатик, който едва ли се е усмихвал веднъж-дваж в живота си. П. Незнакомов, СбХС, 1976, 259. Преживял и мрачен скептик само ще изкаже понякога така нерадостно съмнение: — Голяма хубост не е на добро! Ив. Карановски, Разк. I, 10. // Разг. Тежък, труден. Дъхаше на ракия и мрачният му характер ставаше два пъти по-мрачен. Й. Радичков, СР, 15. Индийците или египтянете не са могле да почитат мъглите и да приписват на своите богове такъв „мрачен“ характер, какъвто им са преписвале северните жители. Знан., 1875, бр. 7, 100.
5. Прен. За лице, поглед и под. — който изразява болка, злоба, отчаяние, безнадеждност и др. Тя видя мрачното лице на сина си и се помъчи да го развесели. Елин. Пелин, Съч. II, 181. Срещаха големи кервани кола, в които лежаха ранени, с мрачни и окървавени лица. Й. Йовков, Разк. I, 71. Устата му бяха обвити с бяла салфетка, но очите му гледаха към полковника с нерадостен мрачен поглед, сякаш не идваха да го освободят, а да го арестуват. П. Вежинов, СО, 159. В тъги, в неволи, младост минува / кръвта са ядно в жили волнува, / погледът мрачен, умът не види / добро ли, зло ли насреща иде. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Стоят те и не думат; но погледа им мрачен / показва, че са мъчат от силна те тъга. НБ, 1876, притурка, V, 220.
6. Прен. За период от време — в който трудно се живее; непоносим, мъчителен, тежък, безпросветен. В мрачната епоха на тираните сяка опитня към свободното изразяване на мисълта и на чувствата попадало на гонения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 331. Павел се озърна наоколо и каза: „Миналата нощ е извършен преврат. Свалено е правителството на Стамболийски. Властта са взели военните“.. Беше девети юни 1923 година. Мрачна дата в историята ни. Мл. Исаев, Н, 59. Тъй божий промисъл сякога и в най-мрачните времена на суеверието и безчеловечието събуждало е человеци с по-прави мисли. П. Кисимов, ОА I (превод), 84. Един от най-любопитните въпроси за сичко, което ни обикаля, е въпросът за живите организми .. Това любопитство е съществувало още в най-мрачните времена. Н, 1881, кн. 1, 34. Защото подлецът, шпионът, мръсникът / в ония дни мрачни, що „робство“ се викат / умираха мирни на свойто легло. Ив. Вазов, Съч. I, 174.
7. Индив. Който е на ада; адски. Упленените от мелодията му пъклени божества допуснали му [на Орфей] да се види с жена си, но с условие да се не обръща назад да гледа преди да излезе из пределите на мрачното царство. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 24.
◊ С (в) мрачни черти (краски). Книж. Песимистично. Описах положението на българския народ, ако не въстане на уреченото време, с такива мрачни краски, щото още от вечерта няколко души туриха намерение да земат в заем пари от Пловдив, .., с които пари да си доставят по-добри пушки. З. Стоянов, ЗБВ I, 301. Не с по-малко мрачни черти тая кореспонденция изобразява и фискалното положение на Турция. НБ, 1877, бр. 70, 270. Моето положение се очертава в твърде мрачни краски. П. Незнакомов, БЧ, 74.