МРАЧЍ, мин. св. няма, несв., безл. Разг. Смрачава се, отъмнява се, притъмнява. Той доизпи чашката и се одума: — Аз да се прибирам веки, че мрачи. Ст, 1964, бр. 940, 2. Започна да мрачи. Високо в небеса претрепнаха ранили звезди. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 185. Ден се привършва, ей, взе да мрачи. К. Христов, Кр, 65.