МРА̀ЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мрачен, сумрачен, неясен. Вън на двора в мрачкавата лунна светлина се виеше хоро. Ил. Волен, МДС, 24. Ясното утро покри ся с облаци, денят беше мрачкав. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 73. Туй слънце, толкоз светливото, толкоз прекрасното, то е като дреха и мрачкаво покривало на истинното слънце, което осветява и топли душите. БКн, 1859, кн. 1, 220. Сетнината на войната създаде едно положение някак си по-мрачкаво, но не и съвсем веч помрачало. Π. Р. Славейков, ПХС, 21. Тук-там, през полегата някоя низменост, между два хрида, виждахме небосклонът да ся простира, и накрая тамо мрачкав и едва съзиран объл някой връх на планината. Π. Р. Славейков, ДБ (превод), 115-116.