МРАЧКАВИНА̀, мн. няма, ж. Диал. Мрачина (в 1 и 2 знач.); мрак, тъмнина. Дядо Димо и баба Димка станаха и се вгледаха около себе си: вгледаха се в далечната мрачкавина, която бавно падаше и покриваше като със сива пелена пустите и смразени кърища. Ц. Церковски, Съч. III, 167. Бродът бучеше самотен посред двата надвиснали бряга; вълните се премятаха с по-пенливи и се губеха надолу в мрачкавината, отдавна вече покрила ниското крайречие. Ц. Церковски, Съч. III, 35. — Бояне! — промълви той [Христо], взрян вънка в мрачкавината, където, струваше му се, че виждаше да се гушат вече арапите. Ц. Церковски, Съч. III, 143.