МРА̀ЧКАВО нареч. Остар. и диал. Мрачно, сумрачно, неясно. Калугерката отвори вратата на една стая, която един прост светилник осветяваше мрачкаво, и една жена са виждаше права до одъра. Π. Р. Славейков, ЦП III (превод), 56. До стотина разкрача пред нас течението клокочеше, .. и отведнъж ставаше невидимо през неправилните и многоизвиваните брегизни, покрити тамо в най-далечния си край с някакъв белизнав дим, през който зелените морави ся виждаха мрачкаво някак. Π. Р. Славейков, ДБ (превод), 116.