МРА̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Отсъствие на бодрост, веселост, инициативност; меланхолия, тъга, скръб. Светът ми стана по-драг. Предишната мрачност ма остави и фантастический мир на житиетата вече не ма привличаше. Ч, 1871, кн. 19, 601. Вие сте давали стихотворенията на майка ми и тя ми пише, че остала много натъжена от прочитането им. Както тя, тъй и Вие сте си преувеличили мрачността на духа ми, която не е до такава степен. Ив. Вазов, НПис., 98. // Неприветливост, неприветност. Някога това са били богати храмове, но на мен ми се струва, че тия влажни и тъмни дупки са диви и неудобни места за молитва. Те бяха изпълнени с някаква мрачност. Й. Радичков, НД, 219. Хармонично извитата дъга на величавия купол на Черната джамия се дига мощно над околните сгради, без да се отрази мрачността на тоя зловещ паметник въз ясната целокупност на картината. Ив. Вазов, Съч. IХ, 165.

2. Затвореност, отчуждение, скръб. Славейков е разсърден, язвителен и мрачен. Но като плаващ облак мрачността преминува по челото му и сноп от светлина и укрепителна надежда блясва по него и той зачита. БР, 1931, кн. 4-5, 170. Черната, късо подстригана брада, сякаш окачена на челюстта му, придаваше на лицето му аскетична мрачност. Ем. Станев, ИК I и II, 33-34. До самий бряг под дъб клонат / събрани са момци смутени. / .. / По всичките лица личи / намръщеност и мрачност само. К. Христов, ПХ (превод), 88. Нещастието беше съвсем преобразило това общество. Една мрачност в погледите или равнодушие и затъпялост на физиономиите. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6.

3. Прен. Обърканост, неяснота. Кириак се реши да проникне в мрачността на това дело. Ив. Вазов, СбНУ I, 102. Петстотин годин вериги тежки! / Петстотин годин с сън мъртвешки! / Заря надежда не бе остала, / над нас бе мрачност, под нас провала. Ив. Вазов, Съч. I, 51-52.

4. Прен. Остар. Изостаналост, липса на развитие (във време, епоха). За да покажа мрачността на тези първобитни времена, ще ви разкажа кратко една историйка, която ще ви докаже, че тогава любящий убиваше любимаго, и то невинно, безсъзнателно. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 347.


Източник: Речник на българския език (онлайн)