МРЕЖА̀Р м. Диал. 1. Рибар, който обикн. лови риба със серкме; серкмеджия. Когато въдичарското изкуство се притиснеше понякога ο стената от някой упорит мрежар, тогава въдичарите не прибягваха до никаква друга защита, а само посочваха за пример Димо Еленков. Д. Калфов, КР, 64. На един завой на реката настигнах един мрежар .. — Ти нали знаеш, че е забранен риболова с мрежа? Д. Калфов, КР, 39.
2. Ловец, който ловува с мрежа; мрежанджия. Йой ва вази, мои слуги, / вий викайте мрежарите, / да замрежет неби и земи, / да си фанат сив сокола. Нар. пес., СбАИ, 40.