МРЀНЀ, мн. (рядко) -та, ср. Разг. Отгл. същ. от мра; смърт, умиралка, умирачка. Тази пролет тя [баба] му [на дядо Денчо кундурджията] поръча да ѝ направи калеври за мрене. — Много рано се каниш да мреш — забеляза ѝ мама. К. Калчев, ПИЖ, 36. — Аз за бой ти говоря, бай приятелю, аз за смърт ти говоря! — Млъкни! —дръпна го към себе си Гани Края. — И за мрене ще дойде време. Ст. Дичев, ЗС I, 497. То нейното мрене, невясто, бе за чудо. Без болест и без мъка свърши. Т. Влайков, Съч. II, 201. — То тия пари, дето ги искам, за какво ми са? Не ми трябват за друго нещо — .. — ами искам да си приготвя за мрене каквото ми тряба. А. Каменова, ХГ, 160. Тя си бе приготвила сичко за мренето — и дрехите, с които ще се облече, и меки обуща, и покривало, и свещи, и пошове за поповете. Т. Влайков, Съч. II, 303. Едвам едно се свърши, друго чудо — / и все пак извил глава към мене .. / Хай дявола, и този кара лудо! / Приятелю, не ми е днес за мрене! К. Христов, В, 38. С неговите мренета свикнаха всички.
◊ На мрене. Разг. Смъртно болен. А веднъж би на мрене богатий турчин Емексис аа [ага]. Ив. Вазов, 3, 196. На мрене като бил туниский камилар Ел Харри / камилите си пожелал за сетний път да види. Ст. Михайловски, ФСС, 77.