МРУ̀ХЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Сополанко, сополивец; мухльо. — Побърка я [азлалийката] тоя мрухльо, и тъй ѝ думахме, и инак, не взема от нищо. — Ама май тя бие тъпана, пък глухонемият и Геню Хаджикостов събират парсата. Г. Караславов, СИ, 39. Умря Минчо, а по закон снахата ще вземе дял от имота, ще прибере Петето, ще се ожени и някой мрухльо ще седне на имота им. Г. Караславов, Тат., 44.