МРЪ̀ВА1 ж. Диал. 1. Къс месо; мръвка, мърва1. Когато ся пече голяма мръва мясо, топлината не може да ся промъкне дори до вътре и мясото остая повече сочно. С. Вежинов, Х (превод), 110. Пай си Марко Шарку говореше: .. Ако нечеш вилу да уфатиш, / чу те сечем по малечке мърве, / чу те качим по гранке елове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 96. Да би те знали моите братя, / би те съсекли парче по парче, / парче по парче, мръва по мръва, / та ще те фрълат на бръзи рътки. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 134.
2. Като нареч. За количество — малко, не много; мръвка, мърва1. Той пак си впрегна кола с волове, / ото си тръгна по сета земя, / с мръва семе много берекет. Нар. пес., СбАИ, 134. Мръва дрямка мя предрямила. Н. Геров, РБЯ III, 86. Мръва глава ме наболюва. Н. Геров, РБЯ III, 86.
МРЪ̀ВА2 ж. Диал. Мръв, мърва2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.