МРЪ̀ДЛЬО, -то, мн. -вци, м. 1. Диал. Мъж, който стои, седи неспокойно, който шава, върти се, мърда непрекъснато (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Разг. Грубо. Мъж, който е известен с любовните си увлечения; любовчия, коцкар. Стар мръдльо е той.
