МРЪЖДЀНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от мръждя и от мръждя се; въсене, чумерене, мръщене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪЖДЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мръждя; мъждене, мъждеене, мъждукане.
