МРЪ̀ЖДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мръщя, въся, чумеря (чело, вежди и под.). Мръжди чело. Н. Геров, РБЯ I, 86.
МРЪ̀ЖДЯ СЕ несв., непрех. Диал. Мръщя се, въся се, чумеря се. Се мисли, се са мръжди, не яде, не пие. Л. Каравелов, Съч. II, 133. Влязъл в лозето и са мръжди на гроздето. П. Р. Славейков, БП I, 74.
МРЪЖДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Диал. За огън, свещ, лампа и под. — излъчвам слаба, мъждукаща светлина; мъждя, мъждукам.