МРЪК, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. Остар. и диал. Не много черен; възчерен, черникав, мургав, мръкѝ, мърк. Тая чудна сила [магнитната] хората още в старо време били съзрели на един черникав или мрък камик, наречен магнит по името на град Магнезия у Мала Азия, дето наоколо най-напред го намирали. Й. Груев, Ф (превод), 153-154. Никой не му отговори и той отиде сам, та прогони мръката овца, която изяждаше бърканата плява на кравата. Ст. Даскалов, ЕС, 232. Пеперудите на часа пущат от себе един мрък, гнусен сок, па са и тромави, и лениви. КН, 1873, кн. 6, 21. Клееве и смоли ся наричат едни капливи тела с клеав, гъст състав, обикновено с жълт или мрък цвят. С. Веженов, Х (превод), 97. Се сръбяци до бога юнаци, / кац скацая кат сури елене, / мръки бръки задуши връзали. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 43.