МРЪКАЛЀЦ, мн. -лцѝ, м. Диал. Мъжко животно (обикн. овен, пръч), което се отглежда за разплод; мърляч. — „А бре Косе, пошел съм да тража мръкалец за овците. И срамота да е, ние при току овци, немаме си овен мръкалец!“ СбНУ ХLV, 383.
