МРЪ̀КВА несв.; мръ̀кне, мин. св. мръ̀кна̀, св., безл. Настъпва вечер; мръква се, стъмва се, свечерява се. После малко време заптиите са развикаха, „секи на мястото си да върви“, защото мръкваше вече. З. Стоянов, ЗБВ I, 238. Не беше мръкнало, но луната се показа от изток — голяма, кръгла, заобиколена от мекото сияние на дъждовния пръстен. Ст. Поптонев, НСС, 169. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ, 15. Освен това мръкваше и тъмната нощ ще бъде на помощ и тям. Ил. Блъсков, ИС, 92. Като вечерта мръкнало, / Рада Николу думаше: / — Я ми дай, либе, чехлите. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 37. Ако рано мръква и ти рано лягай, ако рано съмва и ти рано ставай. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23.
МРЪ̀КВА СЕ несв.; мръ̀кне се св., безл. Мръква, стъмва се, свечерява се. Вече се мръкваше, когато бай Нено стана. Постоя малко и погледна към момчето. С. Северняк, П, 23. Мръква са. Хорото се разпилява, секи си отива, само сватове и свати стоят покрай трапезата. Ил. Блъсков, ПБ I, 52. Като за да са допълни злочестината, захвана да са мръква.Ч, 1875, бр. 4, 187. Като са мръкнало, зел една пушка, качил се на чердака и седнал да варди. СбНУ ХIV, 131. ● Нар.-поет. Мрак се мръкне. Мрак са мръкна горо, мрак са мръкна, / мрак по поле пада. Нар. пес., СбВСт, 380. ● Нар.-поет. Мръкне се, мръкне. Мръкна са, мръкна, Тодорке, / кога щем в село да идем? Нар. пес., СбНУ ХLVII, 145.
◊ Съмнѝ-мръкнѝ. Разг. Градинско цвете със синьо-лилави цветове, които вечер се свиват, а сутрин се разтварят.