МРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; мръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Диал. Замръквам, окъснявам. Мръкнал, замръкнал млад Стоян, Тодоро, горо зелена, / в гората, на планината. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 269.
2. Поет. Помръквам. Ще мръкне твоя ден. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 222. Отшумяла доба безвъзвратна. Мръкнала езическа съдба. / .. / Грешките са ръст на настояще живо. Миналото мъртво нивга не греши. В. Марковски, ПЗ, 22.