МРЪ̀КВАНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от мръква и от мръква се; смрачаване. В местата, където повърхността на Земята излиза от собствената сянка, настъпва развиделяване — ден, а на местата, които влизат в земната сянка, настъпва мръкване или нощ. Г. Томалевски, АН, 85-86. Пробудени от дневната свенливост, те [пазачите] се спуснаха съживени към сред село. Мръкването за тях беше сякаш съмване. Ст. Даскалов, БМ, 56. Отдалеч ся чуеше реването на един бик .., съединяваше ся и моминското пеяне на младите дъщери Тивурини, на които умерените звукове празнуваха мръкването. Д. Попов, СбРС (превод), 80. Харесвам залезите и бързите мръквания в планината.
2. Само ед. В съчет. с предл. до, по, на, преди, след, подир. Времето, когато е или почти е тъмно; времето, когато се мръква; по мръкнало, надвечер. До мръкване имаше още три часа. Д. Марчевски, ДВ, 166. Когато младите мъже дойдоха по мръкване от селото, в твърдината вече ги чакаше отец Ефрем. М. Смилова, ДСВ, 150. На мръкване целият небосклон се обля в кървав блясък. Г. Караиванов, П, 38. Скоро можах да се убедя, че мъченията им са още по-големи, .. когато един-два часа след мръкване, тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове. К. Величков, ПССъч. I, 10. — Тръгвай, моето момче, още сега с чичо си Ценко. Преди мръкване трябва да сте у село. П. Здравков, НД, 224.