МРЪ̀КНУВА несв.(остар. и диал.); мръ̀кне, мин. св. мръ̀кна̀, св., безл. Мръква, мръква се, стъмва се, свечерява се. „Тук е мястото пусто, а зе вече да мръкнува; пусни народът да иде по селата да си купи ядение.“ Д. Манчев, НН (превод), 74. Я Исус отговори и рече им: когато мръкнува, говорите, гласно ще да бъде: защото се червенее небото. Н. Рилски, НЗ (превод), 33. Само когато мръкнува, когато ся затваряш в спалнята си и заключваш вратата си, тогаз отваряй тайнствените врата и слязвай тука, за да мя пораздумиш. Π. Р. Славейков, ЦП II (превод), 148. Начна, чадо, да мръкнува. Псих. 1861, 6.
МРЪ̀КНУВА СЕ несв. (остар. и диал.); мръ̀кне се св., безл. Мръква, мръква се, мръкнува, стъмва се, свечерява се.