МРЪ̀НКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Говоря, чета, пея неразбрано, неясно. Свещеникът мрънкаше нещо пред него [Нако], старият общински писар-пенсионер му отвръщаше също от своето кьоше на черковен певец и настоятел. Кр. Велков, СБ, 65. Клекнал до купа чакъл, ходжата Сюлеман четеше в корана. Погледна към пристъпващия мижо Сали и пак продължи да мрънка с гъгнив глас. Б. Несторов, АР, 117. И подкара нещо като песен .. Отец Игнатий дълго време мрънка това. Елин Пелин, Съч. II, 85. // Разг. Обикн. за ученик, студент — отговарям колебливо, неуверено, с увъртане на зададен въпрос; мънкам. Преди час ми се обади Димо по телефона — мрънка, оправдава се, че не могъл да предотврати мурабето. Ем. Манов, ДСР, 298. — Ние го чакаме тука половин час, а той мрънка и не ще да каже на приятелите си какво правят в работилницата. Ст. Стратиев, СВМ, 58.
2. Обикн. за дете — хленча дълго, продължително, обикн. за нещо. — Мамоо, — лениво взе да мрънка по едно време Маринчо в затоплената от печката стая — искам хляб, ма! Ил. Волен, РК, 8. Петьо дълго не искаше да заспи. Мрънкаше, измисляше предлози и непрекъснато поглеждаше към леля си. Ем. Манов, ДСР, 90. Имаше едно момче в моето село, майка му все го плашеше с мечката .. Понякога жени седят на приказки, момчето идва при майка си и почва да мрънка, че иска да види мечката. Й. Радичков, НД, 192. Тя вече обуваше внимателно найлоновите чорапи и в същото време тихо, престорено хълцаше, ниско навела глава. — Не мрънкай! — вече ядосано каза Боляра. Т. Монов, СН, 203.
3. Разг. Мърморя против някого или нещо, оплаквам се от някого или нещо. Ала Петко Гунин, като подочу какво сме намислили, взе да мрънка и наляво и надясно: .. — Ще изпортят нещо. Младежка работа е това .. Ще разсипат нивите. Кр. Григоров, Н, 106. — Е, харесва ли ви помещението? .. И да се цупите, и да мрънкате, това можем да ви предложим. Кл. Цачев, В, 240. Истивчиите се опъват и мрънкат, че в тая безработица надниците им били достатъчни. Д. Димов, Т, 231. Само Климент Бенков беше нов човек между тях [общинарите] и те всички се съюзиха против него. В началото му устройваха клопки, за да го изложат пред гражданите, мрънкаха против него из целия град. Д. Талев, ЖС, 122. Имаше ваканция в санепидстанцията и той се прехвърли на работа там. Тук при това даваха и повече пари, .., не му мрънкаха на главата разни капризни болни. Й. Гешев, ВТ, 105.
4. Непрех. За котка — издавам тихи монотонни звуци, които наподобяват звуци при предене с вретено; мъркам, преда. Близо до огъня, се бе свила котката и тихо мрънкаше със затворени очи. Д. Талев, ЖС, 191.