МРЪ̀НКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мрънкам. Всички се дърпаха и отказваха да ни приютят. Докато накрая се съгласиха и ни прибраха временно вуйчови. И то с мрънкане, с хиляди уговорки и намеци за неблагонадеждността ни. П. Михайлов, МП, 78. Мрънкането на детето полека се превърна в подмилкващ се плач или пък в някаква несвястна песен. Д. Талев, С II, 96. Дядо Йордан всякога схващаше някаква подигравка в тия думи и продължаваше да работи .. Тогава чуваше зад гърба си надуто и сърдито мрънкане. Елин Пелин, Съч. III, 27.