МРЪ̀СНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мръсен1; възмръсен. Весело им [на врабците] беше —дори когато си отпочиваха, те любопитно въртяха главички и нетърпеливо подскачаха на едно място — мръснички и разрошени, с трепкащи от радостна възбуда криле. А. Гуляшки, Л, 150. Оказа се, че русначето отскоро живее в тая стая под наем, .., че е едва деветнадесетгодишен, знае много мръснички песни, научени през гражданската война. Ем. Станев, ИК III и IV, 363. — Замълчах, защото той бе вторачил в мен кръгли очи, пълни с мръсничко любопитство. Н. Драганов, ТМС, 46.