МРЪСНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто зелен цвят. Край краварника стоваряха силаж и мръснозелената мокра купчина пълнеше помещението със своя остросладникав мирис. Н. Тихолов, ДКД, 28. Мръснозеленото петно на тоя вагон ми изглежда именно като огромната тържествуваща усмивка на пошлостта над уморения враг. ВН, 1960, бр. 2619, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)