МРЪСНОКАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто кафяв цвят, замърсено кафяв. Без да спира, внимателно огледа вратата, където бе влязъл Тороманов. Беше най-обикновена мръснокафява врата със секретен ключ. П. Вежинов, СО, 68-69. Празната като разпукан пашкул пура на контейнера стоеше във вдлъбната, прилична на чаша подставка. Външната му ламаринена обшивка беше обгоряла и станала мръснокафява. А. Радева, С (превод), 11. Динков се разхожда, сложил ръце на колана с големия мръснокафяв кобур. Др. Асенов, ТКНП, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)