МРЪСНОСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто сив цвят, замърсено сив. През една дупка на оградата се провря някакъв пес с мръсносива козина и големи клепнали уши. Приличаше на стар скитник. Г. Крумов, Т, 126. През зимата по площадките на вагоните седяха кондуктори с мръсносиви кожуси и с жълти изгорели знаменца. ВН, 1955, бр. 200, 4. Мръсносиви облаци. Мръсносива коса.


Източник: Речник на българския език (онлайн)