МРЪХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Диал. За овца, овен, коза на пладнило — с наведена глава дишам шумно през горещините; пръхтя. От няколко дни насам бяха се заредили нетърпими горещини .., овцете бяха се събрали на купчини и мръхтяха. Й. Йовков, Ж 1945, 150. На овчаро летно време млогу му мръхтели овците: он ги кара, бийе, а они ич не мръдая. СбНУ IХ, 135. Манолаки .. погледна към овцете .., нещо мръхтяха на поляната. Й. Йовков, ЧКГ, 66.