МРЪ̀ЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Мръсен, изцапан, мърляв. Насо залепваше окото си на дупката в шпертплата на прозореца и гледаше през мръчкавото стъкло право в ораторите. М. Дубарова, И, 223.
2. Прен. За време, ден — облачен, неясен. Времето е нещо мръчкаво. СбНУ ХLII, 268.