МРЪ̀ЩЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мръщя и от мръщя се. От силния спирт гърлото му изгаряше, но той с мръщене и потрепване преодоляваше това. М. Кремен, СС, 120-121. От много честото мръщене при всяка глътка ракия то [лицето му] преждевременно бе издълбано от бръчки. Т. Харманджиев, КЕД, 53. Това разпределение предизвика недоволство в бараката № 14 и мръщене по някои чела. Ив. Вазов, Съч. ХII, 90.