МРЯ̀МОР м. Остар. и диал. Мрамор, мермер. Груда твърде често се ползува от мотиви из народната поезия. Но само мотиви — мрямора, на който дяла образите на своето вдъхновение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 29. От камънето по-известни са: варовитият камък, гранит, кремък, порфир, мрямор и др. С. Бобчев, ПОС (превод), 22. Най-хубавите девойки от Гърция биле за покази на Скопаса и Пракситела, кога те са обезсмъртили с мряморите си, които са представяли майката на любовта в сичката светликавост на нейната хубост. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 31.