МРЯ̀МОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Мраморен, мермерен. Равнината беше окръжена от една мряморна ограда, от петдесет нозе височина. Ив. Адженов, ВК (превод), 6. Най-чудните различности, най-дивото нагласене поразяват едно по друго изчудений поглед, ..; тии вечни ледове, натрупани от вековете, тез мряморни пещери. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 17-18. Под дългата тая стряха, близо до един мряморен паметник, стоят двама странни чужденци. Ил. Блъсков, ИС, 51-52. Обикна ме живота — и ме сам / на волята си първожрец направи, / и възвиси ме той и ме постави / пред мряморний олтар на своя храм. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 137.