МРЯ̀НКА, мн. мрѐнки, ж. 1. Умал. от мряна; мреница1, мреничка. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сивочерни, а в по-слънчевите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. Червеят лежи на дъното и едва шава. Мрянката е лакома, но все пак пази се, оглежда стръвта, колебае се. Ем. Станев, ЯГ, 14. — Дай още съчки и виж къде са лютите чушки — нареждаше бъчварят, като обръщаше в тигана зачервените от едната страна мренкии често надуваше плоската. Ем. Станев, ИК III и IV, 409-410. ● Нар.-поет. Само в съчет.: Мрянка риба. Йотговаре малка мома: / — Хой та тебе, малко момче, / яз ще стана мрянка риба, / ще преплувам ряка дълбока / и пак със тебе ше дода. Нар. пес., СбНУ Х, 7.
2. Прен. Разг. Епитет за хубава бяла и стройна девойка или жена. — А е хубава, мрянка. Вътьо е готов за нея в жарава да стъпи. З. Сребров, Избр. разк., 23. — Тази е моята годеница, бива ли я? — Игуменът му намигна: — Къде ги намираш такива мренки? А. Каралийчев, НЗ, 115.
◊ Като мрянка. Разг. 1. Обикн. за жена или женско животно — който е строен и красив с бяла кожа. 2. Обикн. за домашни животни — който е едър, охранен, със загладени форми и лъскав косъм. — Имаш юница като мрянка. Все в чуждите ливади я пасете, все я завирате по охранителното. Кр. Григоров, ТГ, 121. — Пред очите ми, цел двор с пилета, идат хората с кошници, вземат си ги все еднакви, хубави пилета, и люцерната им, и водата, абе нагласено! .. И оборите им, коне — да ти е мило да ги гледаш — като мренки. Ст. Даскалов, БМ, 23. Телетата на Христака личаха между телетата на другите гледачи .. В гърбовете бяха широки като мренки; козината им лъщи като коприна. Ил. Волен, МДС, 202. — Бабичко, ела виж, какво чудо е родил тая година Трапа! — и той метна класове, едри като мренки. Ил. Волен, ДД, 142.