МСТЍТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, м. Остар. Книж. Отмъстител, мъстител. Когато евреите бяха под властта на филистимляните и са притесняваха от тях; роди са Сампсон — бъдъщият мстител на израилските врагове. Н. Михайловски, ССИ (превод), 46. — Недей ги слуша ти, мстителю небесний! .. Виновен ли си ти, когато твоят мор, глад, потоп поеда праведника заедно със злодея? Н. Бончев, Р (превод), 54. Лоши хора; груб народ ни наричат: / грабители и мстители, какви не? П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 2, 1.
— Рус. мститель.