МУ1. Вж. той и то.
МУ2 частица. Разг. 1. В съчет. с гл. като мисля, гледам и под., обикн. в пов. За изразяване на пренебрежение към обекта на глаголното действие. — Дамяне, стига си му мислил! Най-хубавото на този свят е, човек да си похапне и да си посръбне. Дамян погледна ухилената Джена, неволно дигна пълната чаша и погълна едра глътка. К. Петканов, ДЧ, 179. — Няма какво много да му мислиш, нали взех чужда вълна? Ще я извлача, изпреда и ето откъде ще купим малко брашно. Г. Белев, ПЕМ, 134. — Осигурих ли апартамента? Кой даде парите за колата? Всичко аз! А той, творецът, рисува. И сега, заради една нищо и никаква жена .. Поне да беше хубава .. — Плюй му! — каза старецът. — Не заслужава. В. Даневски, Пл, 1979, кн. 8, 95. — Хвани се на хорото, земляк! Не му мисли! Й. Йовков, Разк. I, 44. — Че оставете тъмното, него кой му гледа, — ами резил пред сърбите станахме. Ал. Константинов, БГ, 24.
2. За изразяване на пълнота, наситеност, висока степен и значимост на действието, изразявано от глагола. — От мене чакай най-малко петдесет гласа — рече попът. — Кой те знае, онзи ден му дръпна една комунистическа проповед в черквата против богатството .. ами. К. Калчев, ЖП, 30. — Поне да бяхме се понапили! Така и така съм вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, ВР, 105. — Беше тя вече! Хайде, пане, да му цукнем за здраве сега. П. Тодоров, Събр. пр II, 386. Девойката скочи, .. Тя се провикна: — Да му друснем едно хорце. Д. Спространов, С, 245.
3. За усилване на увещанието, клетвата, заканата, съжалението и под. Чорбаджи Въльо сумтеше недоволен от себе си. Тю, да му се не види! Защо няма един хубав креват. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. След като утихна шумът, Трифон отново се обърна към Людмила. — Ама мисли му! — закани ѝ се той с пръст. — Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! А. Гуляшки, СВ, 315. — Каква е тая бяла върволица в ливадите ? .. Уф, да му се невидяло — патките. П. Росен, ВПШ, 28. Дядо Станко: (занича къде низината, откъдето от време на време прелита сподавен кучи лай, смесен със звънтението на овчи звънци). — Тука са още, — песите му синове. Ц. Церковски, ТЗ, 166. Опустял му имотът, кога не му е животът. Послов.
4. За усилване — като съставна част на фразеологизми, означаващи одобрение или неодобрение на даденото действие, обстоятелство или положение. — Хайде! — облещи се още веднъж и по същия начин артистът. — Какъв геолог ще ми ставаш, ако не пиеш? Аз имам един приятел геолог, .. тури му пепел. Д. Цончев, ЛМ, 110. — Всички чакаме — отвърна философски Жеката. Чакаме да дойдат вентилатори да ни проветрят. Чакаме да дойдат някои приятели да се видим. Чакане му е майката, колега. Ст. Поптонев, НСС, 106. Луди пари натрупаха котленските чорбаджии, вдигнаха къщи като сараи, живееха — здраве му речи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180. Дядо ти Янаки е такъв специалист по историята — еша му няма. Завели миналата седмица група ученици екскурзианти — изпокапали от смях момчетата. П. Незнакомов, СНП, 49.
5. В съчет. с членувано прил. пустият, пустата и следв. същ. или с членувано същ. а) За изразяване на задоволство, радост, одобрение, удивление от лицето или предмета, назован със съществителното. Но и пустата му Станка, изгора ли е, изгора. Досеща тя кой кърши хоро до нея, върти черни дяволити очи и като че ли на цяло село иска да каже: На̀, вижте го, този е той, моят изгорник. Ц. Церковски, Съч. I, 258. Паунецо, .., идва веднъж да слуша свирачите, послуша, послуша, .., па рече: „Бре, пискуня му!“ Й. Радичков, СР, 81. Пустият му охридчанин, никой не можеше да предвиди, че в него са се криели такива търговски заложби. Д. Спространов, С, 223. Всички гледаха вълка, .. — Пустият му Калин, как го улови! Й. Йовков, ΒΑΧ, 126. Но каква величава, каква живописна, каква хубава е пустата му искърска клисура! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 37. — Пък хубаво приказва, пустият му Станкул. Ст. Марков, ДБ, 451. Посмръщи се агрономът, наведе се, прочете картончето с надписа върху на бучената летвичка, че като прихна .. Бре, смее се пустият му човек, просто ще се задуши от смях. О. Василев, СбСт, 28. Каква е хубава пустата му Ивана. б) За изразяване на неудоволствие от някого или нещо, неодобрение на лице или предмет, назован със съществителното. Имам и една поразена комшийка, проклетата му вещица! Щръкват ѝ ушите като на копой, като подуши нещо гълчава вкъщи! Г, 1863, бр. 6, 46. — А бе, на пет села млякото събира, разбойникът му и кое пла тил наполовина, кое и не платил — кара се с хората, хока ги като кучета. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168-169. В това време откъм хармана на съседите излая в полудрямка черното им куче. Гроздана се сепна. Пустата му мърша! .. Усети ме! К. Калчев, ЖП, 154. Ама пустият му Пловдив! Огън да му гори и тепетата, и гъркините. Чудомир, Избр. пр, 75. Пустият му кон избяга.
6. В съчет. с членувано същ. в мн. За изразяване на пълнотата, целостта на назования от съществителното обект. В събота се стягали, приготовлявали, насам-натам и в неделя — сватба! Проточила се една церемония— със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката — света вода ненапита — мъдри се, мъдри. Чудомир, Избр. пр, 158. Кольо подава поводите на Георги, покатерва се на камиона и оглежда мебелите. То канапетата му, то масите му, то столовете му, шкафчетата. Г. Узунов, НР, 38. Годеничеството следвало своя нормален ход и вече било на път да премине в по-висш стадий, т. е. в граждански брак с всичките му там документи, подписи и печати. П. Незнакомов, СМ, 25. Хем какъв парк. С алейките му, .., цветенцата му — да ти е драго да минеш през него. Ст, 1959, бр. 695, 2.
7. В съчет. със светиня му, господство му. Неодобр. Обикн. за изразяване на някакво неласкаво отношение към личността с това звание (име). Когато и учениците, и преподавателите биле в клас, господство му се вмъкнал незабелязано в Семинарията, още по-незабелязано влязъл в класовете и почнал да прибира учебниците от чиновете. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Отец Иван бе ревностен пастир / на заблудените миряни. / И учеше ги той: „Живейте в мир, / .. “ / Така светиня му говореше, обаче / сам той живееше по-другояче. Хр. Радевски, Б, 57-58. — Да пиеш тая неделя еди-какво — казва владиката .. Онова, що ми го чете, да не го поместяш във вестника за сряда — заповядва светиня му. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.
8. Грубо. За усилване на изразяваното отношение, настроение в ругатня, псувня, хула и под. — Защо ви чудят думите ми, нима мислите, че господарите имат голяма полза от разорението на Видинско? „Така е, мамка му!“ —вече ясно си рекоха хората напреде. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 448. Цанко се влачеше подире .. — Ей, Илийка, няма да се оправиш, мама му стара — говореше той. — Ей, шантаво време, ей! Н. Антонов, ВОМ, 148. — Та той [Деян] и с двайсет хиляди не може да ти плати работата, кучето му! — каза със страст Фиката и плюна. Казакът кимна с глава. Г. Караславов, СИ, 112. — Този е тютюноработникът Никола Петев. Тази е гимназистката Таня, а войникът е .. забравих му името — кучето му мръсно. От артилерийския полк е. Х. Русев, ПС, 7.
МУ3 и (удължено) му-у-у междум. За наподобяване на мучене на крава, бивол и под. Наместо да ѝ се отворит вратата, чула от дома си кравин глас: „мууу!“ — майка ѝ наистина се сторила крава! СбКШ, 48.