МУАВЍН м. Истор. 1. В Османската държава — заместник на валията и на мютесарифа; муавинин. Сега ся изпращат от Цариград министърът на полицията, бивший муавин на Мидхад паша и хаджи Йованче Пенчевич да изпитат работата. АНГ I, 131. Отдясно застанаха муавинът, мютесарифът и мюфтията. П. Япов, ГД, 169. Не се въвождат пред съд мютесарифите (..), .., муавините (помощниците на валиите и на мютесарифите), .. и върховните верозаконни и духовни сановници, ако не са заповяда за тяхното въвождане под съд от великия везир. ДЗОИ I (превод), 74-75. Административното, финансовото, политическото и полицейското управление на Вилаета е въверено на един валия или главен управител, .. за вършение рабοтите, дадени му са: муавин (помощник), дефтергар (директор на финансите). Лет., 1871, 88.
2. Писар, деловодител. В сяко отделение са определяват петмина деловодители (муавини), и петмина подписари (мюлезими), избираеми измежду писарите от различните държавни писалища и измежду други, които имат изисканата способност. ДЗОИ I, (превод), 71.
— От араб. през тур. muavin.