МУАЛЕБЍ, -та, ср. Индив. Малеби. Старите турци бяха гости на нашата земя. Те обичаха пилаф, шербет, муалеби, дебели сенки, .. Техните потомци сега запрятат ръкави. А. Каралийчев, С, 54. По радиото предават източни народни песни. Глас на млада жена — чувствен и сладък като муалеби. А. Каралийчев, С, 28.