МУАРЍФ м. Истор. Мюезин или дервиш, който съобщава при богослужение имената на починалите лица. Ползата от това царско ираде е, освен че училищата си останаха народни, както що си бяха, но българските учители се отърваха от неприятности да държат изпит пред муарифа и да разходват по 10-15 лири за една диплома. Бълг., 1902, бр. 466, 2.
— Тур. muarrif.