МУБАШЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на мубашир. Аз от днес протестирам против него, щото неплащанието на всичките ми загуби и повреди, .., както и пътните и мубаширските разноски, .., да принадлежат на него. С. Попов и др., ТБП, 53.
