МУВЛЀТ м. Диал. Срок, отсрочка; мухлет. Екимина, като не знаял как да му помогне, рекъл на царя: „Ще те излекувам, ама да ми дадеш мувлет 40 дена.“ СГ, 1984, кн. 1, 393. Откоа му и показале мажот и жената на име на цар Соломона, кай сет тийе, що биле много верни, .. Соломон му зел мувлет неколко дни, за да и опита и да види дали сет толко верни, како що му и докажуале мезличот. Нар. прик., СбНУ ХV, 98. Димитър тогай казуе: / Сегмене, млади левене, / са че у църкви да идем, / като се върнем из църкви, / сас вас заедно че да йидем! / .. / Тогай му мувлет дадоа, / и си отиде Димитър, / турци сас него ойдоа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 443. Че ти дадем мувлет четирийсе дена, / да разбиеш тая планина. Нар. пес., СбНУ I, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)